Пробива мрака слънчевото семе Земята се обагря в кръв родилна… В отломките на днешния ви свят, понесли в щедри длани изобилие, ще дойдем ние, с Божия печат. Не се плашете вие, кротки хора, опазили нрав честен,Read More…

Аз, българката – Мастилен автопортрет На, ето ме – безхитростна и пряма, пред вас като разтворен слънчоглед. Рисувам простичко, без грим и драма мастиления си автопортрет. Косите ми разроши ги зефирът, морето ги приглади след товаRead More…

Любовно биле Нощта като веща магьосница любовното биле вари. От чувствата мои – прахосници тя огън кладе – до зори… В отварата сипва очакване, мистерия, страст, красота… Смехът е против урочасване… Препенва страха ми нощта… Разсъмва.Read More…

Копнеж В такава утрин искам да се върна, когато лъч хор птичи дирижира… На тръгване, нощта да ме прегърне, преди без шум да се стопи във вира. В такава утрин искам да докосна пак детските потрепващиRead More…

Завръщането на Пенелопа На Дочакалия На края на усилен ден, по здрач в дома ще се завърне Пенелопа. Пред свидния, сиротен къщен праг смирено на вратите ще потропа. И Одисей ще я прегърне пак, моретата наRead More…

ТРОЯНСКИТЕ КОНЕ НА ВИРУСА Човекът с вирус похитен е, коварен вирус – на страха. Зараза пръсна като семе жестока люспеста ръка. Правителства – марионетки са днес троянските коне, но правиха си криви сметки да властват ощеRead More…

Прости ни, Майко България! Прости ни, Майко, дрипава и клета, за бащино имане неопазено! Земята твоя бе на три морета – днес шепа е, от хищници нагазена. Прости за поруганата история! Забравихме свещените си корени. НеRead More…

ПОЕТЪТ Рибар чудак е в лодка самобитна. Зове го тази приливна вълна. Нечакано за себе си – обикна и вятъра, танцуващ със платна, и бурята, пречистила ефира, копнежа по незрими брегове и дързостта на вдъхновена диря,Read More…