Елин Пелин – певец на българското село

Елин Пелин е един от най-големите писатели на късите разкази в българската литература. Автор е на много разкази в които се описва българският селянин, който е готов да се шегува дори и в най-тежките моменти в своя живот. Централно място в творчеството му заема описанието на човека и неговия живот в българското село. Едни от основите теми също така са черквата и нейните представители. Той осмива и изобличава проци като алчност, лицемерие и пиянство, в които са затънали попове и свещеници. Поради тези прилични го наричат певец на българското село.
В неговото творчество са пресъздадени незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни, близки и познати. Образите в неговите разкази са изградени толкова реалистично поради факта, че самият той е роден и израснал в малко селце. Живял с мъките и тревогите на своя народ, Елин Пелин най-добре отразява живота в българското село. Той черпи от заобикалящата го действителност, като взема най-значимо то и го представя на читателите си. Всичките герои в неговите разкази са уникални, такива каквито са, независимо дали са красиви, грозни, бедни, богати, грешни или не. Начина по който ги представя ги прави неповторими. Той вниква в душата на човек и показва, че богатство се дължи на разнообразието от човешки характери. В своите творби той разкава за страшната бедност и мизерия в която живее селянинът. Но не само бедността е проблемът, той описва и начина по който се държат хората един към друг, както и различните ценности които има всеки един.
За автора трудът на човека е истинската мяра за смисъла на човешкия живот. В много от разказите си той описва човекът, който се бори срещу природата за своето оцеляване. Най-често това се случвало на полето, а по онова време то е било единствения начин по който хората са могли да водят горе – долу нормален живот.