Елин Пелин – певец на българското село (от Георги Катинов) – 515 ХАРЕСВАНИЯ
ЕЛИН ПЕЛИН-ПЕВЕЦ НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО
/есе/
„…Пишех за българското село, защото съм израсъл в него.“ – споделя в разговор с представители на печата по повод негова годишнина писателят Димитър Стоянов, който и днес младите познават като Елин Пелин.
Роден и живял в бедно шопско селце, писателят е познал несгодите на тежкия земеделски труд, лишенията, наложени в онзи период. Израсъл е с мъките и неволите на своя народ. Селската действителност, в която той живее и прекарва голяма част от живота си, оказва силно влияние върху характера му и в последствие върху неговото творчество. Дори и след завършване на образованието си, постигнато с много упоритост, труд и лишения от страна на семейството му, Елин Пелин се завръща в родното си село и задълбочава връзката си със селския бит и душата на българина от онзи период. Пресъздава за нас реалистични картини, за да достигне до нас историята чрез творбите му.
Основна тема в творчеството му остава селския живот, описание на българското село и неговите хора и затова освен че е майстор на късия разказ, Елин Пелин е наричан „Певецът на българското село“. Познал радостта от благородния труд на човека и видял как отнемането на благата създава море от човешки терзания, писателят не може да остане сляп за големите истини в живота. В разказите си той насочва вниманието към безправната селска маса, върху простия беден и работлив народ, като слага акцент върху човека и неговата съдба. Хората в разказите са прости трудови хора, които Елин Пелин не идеализира и хиперболизира, а напротив. Те са понякога наивни, страдащи, заклеймявани, смешни, но пък са представени красиви с човешката си красота и житейската си мъдрост. Чрез образи като тези на Лазар Дъбака, левент Никола и неговата любима Пенка, Андрешко, Боне Крайненеца , чичо Горан и редица други запомнящи се персонажи, авторът отразява различни аспекти от живота и характера на българина в цялото му разнообразие, без да се отрича даден типаж или поведение на героите. Селянинът оживява във всеки разказ на Елин Пелин, кара ни да страдаме и да се веселим заедно с него и държи вниманието ни до края на всеки разказ.
Елин Пелин в ранните си години е мечтал да стане художник, но не се е реализирала тази мечта. Въпреки това той става художник в творчеството си. Така умело чрез силата на речта рисува красотата на природата в своите разкази. Дори и описвайки мрачен и неприветлив пейзаж от българското село като фон на някой драматичен сюжет, този пейзаж сякаш оживява пред очите ни и мислено се пренасяме там. До толкова е реалистично, че, прочитайки разказа „Летен ден“ и първите думи на Елин Пелин „Селото Горно Ровинище е малко и грозно полско селце с ниски, олупени къщурки, неприветливи и неваросани, разхвърляни безразборно…“, пред нас оживява една истинна картина на българското западнало село в началото на XIXв. „Пукнатата черковна камбана“, „кривите селски улици“ в „Кумови гости“ са поредно доказателство, припомнящо ни тежкото отминало време на българския селянин.
Природата не е само част от съдържанието на разказите, тя допълва образа на героите и е в унисон с техните радости , тревоги и нещастия, мъки и скърби.
Елин Пелин като никой друг отразява живота в българското село с цялата му широта и многостранност. Разказите му са извлечени от реалността по онова време, в което е живял и авторът и пресъздават българина с ценностите му, нрави, тревоги и бит. Не случайно почти във всички творби е засегната и темата за труда на българския човек от село, като извършената от него работа е основен момент в житието на селяните, израз на човешката жизненост или мъка. Дядо Корчан и Лазар Дъбака са герои на трудолюбието, като труда е израз на тяхната жизненост, докато смъртта на Пенка на нивата е израз на човешката мъка .
Друг водещ мотив в разказите на Елин Пелин е песента като отражение на душевните състояния на героите му – отрудени, бедни селяни . Песента е начин те да се откъснат от действителността на неволи и страдания в обезлюдяващите села и да се вслушат в музиката на собствената си душа. Песента е била в онова време път към надеждата и авторът не може да остане мълчалив и да не отдели значимото и място.
Разказите на Елин Пелин обхващат живота в българското село във всичките му измерения-страдание и любов към живота, живот и смърт, нравствено извисение и духовно ограничение. Писателят реално отразява събития, случки, неволи и радости на българина, без да идеализира селянина, а напротив-показва неговата същност във всички измерения. Елин Пелин е слял душата си с тази на селския човек и естествения завършек на тази толкова силна връзка са неговите разкази.
Поколения наред четат за любовта между Никола и Пенка от „По жътва“, надиграването на Лазар и Христина от „Ветрената мелница“, песента и приказките на селяните по коситба в „Косачи“, мъката на трудолюбивия селянин по изгубената Сивушка, Душко Добродушков от „Печената тиква“ и много други.
Така пресъздадените събития и народни образи от човек от народа – писателя Елин Пелин, няма как да не останат в съзнанието на читателите. В творчеството си той е черпил от непресъхващия извор – българското село и с право е останал в историята на българската книжовност като „Певецът на българското село“.
Надраснал е годините си с това есе! Поздравления! Дано оценят този талант подобаващо!
Прекрасно есе ! Желая му много успехи и късмет !
Браво на това момче, дано да победи!!
Харесах есето,припомни ми за големия Елин Пелин……….успехи пожелавам
Много ми хареса есето. Пожелавам успех!
Георги,успех!
Прекрасно есе, Гого. Поздравления. Дано получиш заслуженото за огромния труд, който си положил. Успех.
Прекрасно есе ! Желая ти много успехи и късмет
Браво. Продължавай все така. Ще успееш
Успех!
Успех!
Успех!
Браво!
Поздравления за автора на есето! Ще се радвам да стане победител! Успех, Георги!
Успех
Успех,Гошко!
Много хубаво есе!
Като ученик на полянката в гората четях елинпелиновите разкази.