ЕЛИН ПЕЛИН-ПЕВЕЦ НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

/есе/

„…Пишех за българското село, защото съм израсъл в него.“ – споделя в разговор с представители на печата по повод  негова годишнина писателят Димитър Стоянов, който и днес младите познават като Елин Пелин.

Роден и живял в бедно шопско селце, писателят е познал несгодите на тежкия земеделски труд, лишенията, наложени в онзи период. Израсъл е с мъките и неволите на своя народ. Селската действителност, в която той живее и прекарва голяма част от живота си, оказва силно влияние върху характера му и в последствие върху неговото творчество. Дори и след завършване на образованието си, постигнато с много упоритост, труд и лишения от страна на семейството му, Елин Пелин се завръща в родното си село и задълбочава връзката си със селския бит и душата на българина от онзи период. Пресъздава за нас реалистични картини, за да достигне до нас историята чрез творбите му.

Основна тема в творчеството му остава селския живот, описание на българското село и неговите хора и затова освен че е майстор на късия разказ, Елин Пелин е наричан „Певецът на българското село“. Познал радостта от благородния труд на човека и видял как отнемането на благата създава море от човешки терзания, писателят не може да остане сляп за големите истини в живота. В разказите си той насочва вниманието към безправната селска маса, върху простия беден и работлив народ, като слага акцент върху човека и неговата съдба. Хората в разказите са прости трудови хора, които Елин Пелин не идеализира и хиперболизира, а напротив. Те са понякога наивни, страдащи, заклеймявани, смешни, но пък са представени красиви с човешката си красота и житейската си мъдрост. Чрез образи като тези на Лазар Дъбака, левент Никола и неговата любима Пенка, Андрешко, Боне Крайненеца , чичо Горан и редица други запомнящи се персонажи, авторът отразява различни аспекти от живота и характера на българина в цялото му разнообразие, без да се отрича даден типаж или поведение на героите. Селянинът оживява във всеки разказ на Елин Пелин, кара ни да страдаме и да се веселим заедно с него и държи вниманието ни до края на всеки разказ.

Елин Пелин в ранните си години е мечтал да стане художник, но не се е реализирала тази мечта. Въпреки това той става художник в творчеството си. Така умело чрез силата на речта рисува  красотата на природата в своите разкази. Дори и описвайки мрачен и неприветлив пейзаж от българското село като фон на някой драматичен сюжет, този пейзаж сякаш оживява пред очите ни и мислено се пренасяме там. До толкова е реалистично, че, прочитайки разказа „Летен ден“ и първите думи на Елин Пелин „Селото Горно Ровинище е малко и грозно полско селце с ниски, олупени къщурки, неприветливи и неваросани, разхвърляни безразборно…“, пред нас оживява една истинна картина на българското западнало село в началото на XIXв. „Пукнатата черковна камбана“, „кривите селски улици“ в „Кумови гости“ са поредно доказателство, припомнящо ни тежкото отминало време на българския селянин.

Природата не е само част от съдържанието на разказите, тя допълва образа на героите и е в унисон с техните радости , тревоги и нещастия, мъки и скърби.

Елин Пелин като никой друг отразява живота в българското село с цялата му широта и многостранност. Разказите му са извлечени от реалността по онова време, в което е живял и авторът и пресъздават българина с ценностите му, нрави, тревоги и бит. Не случайно почти във всички творби е засегната и темата за труда на българския човек от село, като извършената от него работа е основен момент в житието на селяните, израз на човешката жизненост или мъка. Дядо Корчан и Лазар Дъбака са герои на трудолюбието, като труда е израз на тяхната жизненост, докато смъртта на Пенка на нивата е израз на човешката мъка .

Друг водещ мотив в разказите на Елин Пелин е песента като отражение на душевните състояния на героите му – отрудени, бедни селяни . Песента е начин те да се откъснат от действителността на неволи и страдания в обезлюдяващите села и да се вслушат в музиката на собствената си душа. Песента е била в онова време път към надеждата и авторът не може да остане мълчалив и да не отдели значимото и място.

Разказите на Елин Пелин обхващат живота в българското село във всичките му измерения-страдание и любов към живота, живот и смърт, нравствено извисение и духовно ограничение. Писателят реално отразява събития, случки, неволи и радости на българина, без да идеализира селянина, а напротив-показва неговата същност във всички измерения. Елин Пелин е слял душата си с тази на селския човек и естествения завършек на тази толкова силна връзка са неговите разкази.

Поколения наред четат за любовта между Никола и Пенка от „По жътва“, надиграването на Лазар и Христина от „Ветрената мелница“, песента и приказките на селяните по коситба в „Косачи“, мъката на трудолюбивия селянин по изгубената Сивушка, Душко Добродушков от „Печената тиква“ и много други.

Така пресъздадените събития и народни образи от човек от народа – писателя Елин Пелин, няма как да не останат в съзнанието на читателите. В творчеството си той е черпил от непресъхващия извор – българското село и с право е останал в историята на българската книжовност като „Певецът на българското село“.