Елин Пелин – певец на българското село

/Есе/

На село животът е прекрасен, колкото и да е труден и тежък!

Стигнах до тази велика мисъл, докато, седнала под едно разцъфнало дърво в края на моето родно село, разсеяно се любувах на изумителната красота. Слънцето препичаше и озаряваше всичко наоколо с щастливите си лъчи. Птичките свиваха гнездата си в клоните, пеейки своята песен. Докъдето ти очи видят, се ширеха зелени нивя и поляни, обрасли с растителност хълмове, изобилие от цветове на ранни билки и полски цветя. Рай и благодат!

Иска ми се да имах достатъчно думи, за да опиша достойно гледката, разкриваща се пред мен, но нямам. Тайничко завиждам на всички велики писатели и поети, възпели тази красота. В миг си спомням часовете по литература и един велик за мен „певец на българското село“ – Елин Пелин.

Роден на село, също както и аз, Димитър Иванов Стоянов ни е познат със своите уникални природни картини, със способността си да показва красивото на място като българското село, където животът на селянина е тежък и е пряко свързан с труда – трудът е самият живот. Рисува като художник, какъвто и мечтае да бъде, един реалистичен портрет на селянина и неговата богата душевност. Успява да убеди читателите, че въпреки бедите българинът не е загубил нито чувството си за справедливост, нито способността си да мечтае, нито е спрял да обича родното си местенце.

Елин Пелин, псевдонимът на писателят, е автор с широк интерес към света. Наред с нетолкова радостните страни на живота на българския селянин, който се бори с бедността, с мъката, с глада, той описва и красотата в тази противоречива действителност. Поезията в селския живот. С особена грация се отличават неговите пейзажи, в които хубостта на селската природа винаги е в съзвучие с богатата душевност на героите или е фон на цялото произведение.

Носещ в сърцето си българското село, Елин Пелин представя пред очите ни идеалите и морала на цяла една нация. Той насочва вниманието на всеки един от нас към онази „селска безправна маса“, върху „простия, невеж, беден и работлив народ“. Слял душата си с тази на селския човек, авторът успява, както никой друг, да отрази живота на труженика в едни от най- малките населени в цялата му широта и многостранност.

Приемането дори и на недостатъците на българина, на противоречивата му същност е сериозно доказателство и за личните качества на Елин Пелин. Дълбокият му хуманизъм, патриотизмът и сладкодумието му са водещи при създаването на всеки един разказ.

Ако някой иска да опознае живота на българския селянин в малките и обезлюдяващи села, нека се поинтересува, нека задълбае в богатството на българската литература и нека това велико пътешествие започне от разказите на Елин Пелин.

И вече е късно…

Отнесена в мислите си дори не съм разбрала кога вятърът е започнал да подухва хладно, подхвърляйки листата. Звукът е приятен, успокояващ. Слънцето залязва и щурците бавно и несигурно започват своята песен. Ставам и изтупвам панталоните си. Спускам се по кривия селски път, наблюдавайки притихващото село.

Разбирам Елин Пелин. Където и да ходя по света, бих се връщала тук заради красотата, заради спокойствието, заради идеалите и качествата, които изгражда българският селянин в мен.

Отварям пътната порта и ме посрещат две протегнати, напукани от тежък труд и работа, стари ръце. Ръцете на моята баба.

Пей, българино! Пей за българското село!