Това е заглавие от 1 стр. на в.“Родопски вести“. Грандиозно събитие, състояло се в родното ми село Левочево, по време на т. нар. „Комунизъм“.

Събитие, достойно за книгата на ГИНЕС и неизвестно н световната история. Селото ни е известно с личности, чудатости и абсурди, с красотата си, достойна за перото на талантлив творец, а някои нещица – за перото на Алеко и Чеудомир …

Някога е констатирано, че на глава от населението, селото е на 1-во място по брой на професори! А също така, че в смолянски окръг през 70-те години на 20 век, най-много алкохол се е изпивало пак тук … Не знам, ако това проучване бе за страната, дали пак нямаше да бъдем първенци. Може би, щяхме да загубим първенството само по отношение на братска Русия (НЕ Путинова) …

И така, идват от ГК на БКП – Смолян, първенците. Провежда се общоселско събрание. И подобно на „народния съд“, бива обявен Враг №1 – Алкохолът!… Събранието и БКТ, обявяват престъпника Алкохол за такъв „враг“. Бива заклеймен. А събитието бива отразено в местния вестник „Родопски вести“, именно под наслов „Враг №1 – алкохолът“.

Първенците си отиват. Моите съселяни също – в кръчмето … И засядат до сутринта! …

Веднага бива донесено в БКП за случая. Така донасяха и за тези, които ходим на църква …

Още в понеделник, първенците са отново тук. „А бе, хора, нали говорихме нещо по въпроса“… Местен зевзек, се обажда сред тълпата, навярно още на градус: „Ние искахме да го унищожим“…

Селото ни е известно и с това, че си имахме знаменитости, като Костадин Батков – кореспондент на БТА, по света и баща на Тодор Батков. Народната певица Надежда Хвойнева, известните гайдари Аспарух Хвойнев и Крем Гармади. Вторият свиреше дори валс на гайдата си, нещо нечувано досега! Певицата Мария Нейкова, чиято прекрасна песен бе изпята във филма „Козият рог“. Гросмайстора Георги Трингов. Моят чичо – Стефан Барбов, написа историята на селото ни, която бе цензурирана от комунистическата цензура, за да не се разрушава „репутацията на борческо Левочево“. Така бе наричано то тогава.

Селото ни празнува „Илинден“. При това, три денонощия. На събора идват стотици, а може би 1 -2 – 3 хиляди. Отдушник брато- социален – (…).

Били сме 150 човека, пардон души … Човек, е друго понятие … Сега сме под 80 … Когато решиха да индустриализират страната ни, хората мигрираха в градовете. Смолян бе три села – Пашмакли, Райково и Устово. Стана окръжен град … С ГК на Партията, Окръжен КП и други подобни кухи структури, които зорко бдяха за строителството на Комунизма.

Левочево е разположен между най-големия административен и туристически центрове – Смолян и Пампорово. Въпросът е: Защо при тези благоприятни дадености, селото ни е едно от най-изостаналите в района ни? Ще се въздържа от отговора, защото много хора ще ме намразят …

От селото ни е и Христо Христов, алпиниста, оставил тялото си на връх Еверест. Беше забележителен Човек, със завидно възпитание и култура. Всичко у него бе формирано в благородна семейна среда. Сериозен дефицит у нас, Уви!…

Тъгувам за него!!!

За Кристиян Топов, за Милен Цветков, който щеше да ми гостоува. За Умберто Еко, за BBKing и Рей Чарлз. Впрочем, аз съм един тъжен човек, който закусва с Аристотел, обядва с Платон и вечеря със Сократ (…).

Щях да пропусна: Имал съм възможност да поднеса моята почит и уважение към проф. Ноам Чомски. Аз, селянинът уважаващ селския труд не понасящ селяндурщината. Да не говоря за любовта ми към Свободата, Справедливостта, Демокрацията и Отечеството ни. Притежавам свръхчувствителност и чувам КАК СТЕНЕ Земята, от обида и нараняване от нас (…) Амин!