Сбъдната мечта

Винаги съм следвал съветите на Мъдреците и никога тези, на Глупаците и претенциозните Посредственици … Спомням си думите на баща ми, който ме слагаше на коленете си, като малък и слушахме „Св.Европа“ , „Дойче Веле“ , ВВС, радио Ватикана, Гласът на Америка, докато моите връстници ритаха празната топка на игрището…

Връщайки се от кърчмето, мястото за празни приказки и социален отдушник, той казваше:

  • О, времена! О, нрави!

О, свещена простота! Ян Хус

О, телета и крави! Т.Барбов

Питах го: Тате, какво искаш да кажеш? Отговорът бе: Сине, ще пораснеш и ще разбереш. Когато пораснах и разбрах, обикнах Философията. Благодарен съм му!

И ката: Събрали сме се в кафенето, кой не кафе, кой на биричка, кой на твърд алкохол, по никое време … Чесът е 10:30 …

Разговарят си. Слушам ги. По едно време един от тях казва:

  • Г-н Барбов, от доста време мълчите, нищо не казвате … Кажете нещо.
  • Скъпи съселяни, най-после се сбъдна мечтата ми! Няма да ни друса, като ни карат към гробищата! Следва бурен смях! Простете черния хумор, но такава е реалността и трябва са свикваме с нея.
  • Някога Питагор бе казал: “Във време на дълбока криза, спасението е в хумора, иронията и самоиронията“… Е, аз следвах съвета му.

Някога, мъртвите ги караха с каруца, после с катафалка, по един ужасно разбит път. След дъжд газихме във вода и кал…

Друг път са ме питали:

  • Г-н Барбов, при вас идват професори, академици, писатели. За какво си говорите?

Отговарям: – За това, за което не мога да говоря с вас … Привърженик съм на фрагментарния израз: Кой разбрал, разбрал …