Аз, българката –
Мастилен автопортрет

На, ето ме – безхитростна и пряма,
пред вас като разтворен слънчоглед.
Рисувам простичко, без грим и драма
мастиления си автопортрет.
Косите ми разроши ги зефирът,
морето ги приглади след това
и бялото – от вишнев цвят е диря,
а може би, печат на зрелостта.
Очите ми са угар разорана
с тук-там прорасла пролетна трева,
а погледът ми рее се в Балкана
и къпе се в гергьовската роса.
Устата ми са извор на усмивки
и смях – като училищно звънче.
Край тях, подобно ручейни извивки
са бръчките по моето лице.
С душа – и грешница, но и мадона –
ту дявол съм, ту с ангелски крила.
Играла съм и властница на трона,
и бродница с кървящи ходила…

Пътеки много водят към Небето,
но колкото и грешки да сбера,
по стръмната пътека на сърцето
до края неизменно ще вървя!