Любовно биле

Любовно биле

Нощта като веща магьосница
любовното биле вари.
От чувствата мои – прахосници
тя огън кладе – до зори…
В отварата сипва очакване,
мистерия, страст, красота…
Смехът е против урочасване…
Препенва страха ми нощта…

Разсъмва. Готово е билето.
Аз пия… И нямам следи…
И вече Любов ми е името.
И раждам земя и звезди…