Прости ни, Майко България!

Прости ни, Майко, дрипава и клета,
за бащино имане неопазено!
Земята твоя бе на три морета –
днес шепа е, от хищници нагазена.

Прости за поруганата история!
Забравихме свещените си корени.
Не си ти, Майко, просто територия –
родила си люде, от Бога водени!

Духът ти свят, отхвърлил всяко робство,
как стене горко заедно с чедата ти!
Пред чуждите, потънали в охолство,
за къшей хляб сме свели пак челата си.

Защото пръснати сме като птичета
и слепи като жертвени войници…
Но дръзват пак, пробиват сняг кокичета,
изправят се зелените редици!

В сърца синовни вече са поникнали
и крепнат днес Кубратови завети.
С дела и песни, към небето литнали,
единството отново ще засвети!