Мравешка пътека

Пътека черна, стройна, жива
прекъсна бодрия ми ход.
В скали и тръни тя извива
като забързан октопод.
Препускат делови войници
без почести и имена,
пътуват мравешки редици
на гръб с огромни семена…
За тях дали на бог приличам
или на тромав Гъливер?…
А мравките с товара тичат,
не жалят те труда си чер…

Зашета малка мравка-мисъл
у мен край горския харман.
Защо ли, Боже, си орисал
човека с разум тъй голям,
че суети се, проси, страда…
Човек е с много стремена.
Щом мравка стане, без награда –
ще бъде в бъдни времена!