Ние нямаме закон за столицата. Имаме „закон за териториалното деление на Столичната община и големите градове”, който не урежда функциите, които трябва да изпълнява една столица.

Към момента столицата София е:

• административен център;
• културен център;
• образователен център;
• индустриален център.

Изпълнявайки тези функции се създава голям административен апарат, а той на свой ред – огромен и гарантиран паричен поток обслужващ интересите на столицата.  Резултатът е един – София неоснователно се обогатява за сметка на обедняване на провинцията.

Да разгледаме функциите поотделно:

• Столицата София като административен център.

Полага се по Конституция. Това трябва да бъде единствената и основна нейна функция.

И друг път сме подчертавали, че столицата трябва да бъде като сърцето на атлет. Затлъстее ли, уврежда целия държавен организъм. Затова столицата трябва да бъде с население в определени граници. От нашите изследвания сме установили, че в успелите държави столиците не заемат повече от 10 % от населението на страната. Най-успелите страни са със сравнително малки столици. Следните примери говорят за това:

• Вашингтон като столица на най-успялата държава в света заема едва по-малко от 1 % от населението на САЩ. С население по-малко от 700 000 души тя е джудже пред гигантите Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис и др.
• Берн. Много малко знаят, че това градче с население от 133 000 души (по-малко от Стара Загора) е столицата на Швейцария, а не Цюрих – 400 000 или Женева – 200 000.
• Отава с население 883 000 души заема едва 2,3 % от населението на Канада.
• Канбера е с население 340 000 души. Когато е трябвало да решават кой град да бъде столица на Австралия, нейните граждани стигат до извода, че е по-здравословно за държавата това да бъде малък град, а не многомилионните Сидни (4 400 000) или Мелбърн (5 000 000).
• Берлин (3 700 000), Париж (2 100 000), Мадрид (3 160 000) заемат не повече от 4,5 %, 3 %, 6,7 % от населението на Германия, Франция и Испания съответно.

Къде е София със своите 1 240 000 души? Тя заема цели 17,7 % от населението на страната ни. Как се е стигнало до това е отделна тема.

• София като образователен център.

В София има 22 висши учебни заведения от общо 51 за страната..

В едно свое интервю един от бившите кметове на Благоевград споделя, че двата университета в града са решавали в голяма степен бюджетната политика на общината. Трябва да му вярваме. Това са над хиляда студенти, преподаватели, персонал с гарантирани доходи, от който не малка част отива и в областната община. Сутрин от закуската, вечер – до развлеченията. Всичко това се харчи и ползва там. Пазарът за недвижими имоти се стабилизира. Генерира се капиталов ресурс за други дейности. Изводът е  че университетът е по-добро предприятие от индустриалното.

В София има четири висши училища в областта на изкуството. По правилата на квотния принцип в столицата трябва да остане само едно. Останалите да се децентрализират в провинцията.

Същото е положението и с техническите университети. Какво правят в София Минно-геоложкият и Лесотехническият университети, Висшето транспортно училище и Висшето строително училище след като мястото им е в Смолян, Кърджали, Монтана, или другаде. Моделът университетите да бъдат със седалище в столицата, а в провицията да се откриват филиали трябва да се смени – университетите в провинцията, а столицата, ако иска да се моли за филиали.

• София като културен център.

Под формата на национални в столицата са институционализирани десетки културни заведения. Това означава, че за тяхната дейност се източват пари от провинцията, което като последица води до нейното обедняване и до неоснователното обогатяване на София. Да ги изреждаме ли? Народен театър Иван Вазов, Национален дворец на културата, Национален исторически музей, Национален военно-исторически музей, Национална художествена галерия и много други. Моите земляци от Поповския край може никога да не посетят тези заведения, но от тях се взема (или не се дава), за да се осигури заетост на хиляди столичани. Всичко това води до жестоко ограбване на провинцията.

• София като индустриален център.

Недопустимо е една столица да бъде пушечния комин на държавата.

Президентът Плевнелиев след едно посещение в САЩ инициира идеята и в България да има технопарк, както в САЩ. Но картината е коренно различна. В демократична Америка (САЩ) най-големият технопарк е в Силициевата долина, а не във Вашингтон. Там той е частен, а в България е в столицата и е държавен. Резултатът отново е обедняване на провинцията и затлъстяване на столицата.

Всичко казано дотук има и други последици като неефективното участие и принос на провинцията в общото национално благо. Силна провинция – силна и богата държава. Неефективна столица – увредена и бедна държава.

Какво да правим?

Фигурата се казва вертикално разделение на властите. Тема, от която се бяга и която е за много широк дебат.

Но ако искаме да запазим унитарния характер на държавата, трябва да вземем неотложни мерки за децентрализация на София, като тя запази само функцията на администсративен център. Инициативата трябва да бъде на провинцията.

Световният опит е богат в това отношение, включително и с практиката за смяна на столици (Бразилия, Казахстан, Австралия). В Европейския съюз също има положителна практика. Ние не успяхме да преместим министерството на туризма в Пловдив, но Конституционният съд на ФРГ не е в Берлин, а в Карлсруе. Как германците решават конституционните си спорове в град, който се намира на 500 км от столицата почти до границата с Франция, а ние не можахме да установим министерството на туризма в Пловдив, който е на по-малко от 150 км от София?

Автор: Никола Тодоров – магистър по право

Това е част от изследването за вертикалното разделение на властите, извършено от Изследователски център Федерата за Мапмедиа ЕООД.

© Всички права запазени.