Каквато е културата на един народ такъв е и стандартът му на живот. Това е постулат, принцип, закон. Щом е така, възниква въпросът има ли факти, които деформират националната ни култура и преди всичко нейните белези. Един от тези белези са личностите, на които придаваме специална значимост и носят качеството “Патриарси”.

Поводът е поредното ми посещение на Рилския манастир и размислите ми, къде е мястото на твореца на манастира в този му вид – Алекси Рилец.  Той е някъде скрит в семейството на българските архитекти, а те сякаш се срамуват от него. И веднага възниква въпросът кой трябва да бъде определен за Патриарх на българската архитектура?

Трябва да припомним, че няма правен акт, с който да е определен Кольо Фичето за Патриарх на българската архитектура. Но и има приказка, че ако една лъжа се повтори хиляда пъти, тя се приема за истина. Тук си поставям за цел да направя анализ на обективната страна на тоя процес. Следвам принципа за значимостта на сътвореното от двамата архитекти.

КОЛЬО ФИЧЕТО 

От цялата палитра на създадените от него мостове и църкви най популярни са мостовете. Но те не са толкова посещавани, защото не са и толкова значими. Посещавал съм всичките мостове на Кольо Фичето.

• Мостът над Осъм в Ловеч е интересен, но едва ли някой ще си постави за цел специално да посети Ловеч само заради този мост. Мостът е изгорен през 1925 г. Сегашният е реплика на оригинала.
• Мостът над Росица в Севлиево. Ако някой ви каже, че е строен от Фичето добре, ако не ви каже – никога няма да разберете.
• Мостът над Янтра в Бяла, познат като Беленския мост. Отдавна е загубил своята функционалност. От южната му страна е построен нов и от него винаги се вижда оригиналния, но и тук няма да разберете, че е мост на Кольо Фичето, ако някой не ви каже това.

През целия си живот българинът може да не посети и един обект построен от Фичето. Да не говорим за чужденци. Няма чужденец, който да си постави специалната цел да се запознае с творение на Кольо Фичето.

АРХИТЕКТОН АЛЕКСИ РИЛЕЦ 

От богатата му творческа биография, като архитект и строител най-значимото негово творение е Рилският манастир. Много са достойнствата на манастира, но най–стойностното:

• Рилският манастир е най-големият християнски храм в България. В него е проектирана цялата история на българския народ.
• Като такъв той е и най-посещаваният културноисторически обект в България. Едва ли има българин, който поне веднъж в живота си да не посети манастира.
• Обект на заслужен интерес и уважение от чужденци от всички краища на света. Тук може да видим посетители от цялата световна география, от всички раси и етноси.

Защо тогава е тази несправедливост по отношение на Алекси Рилец, този голям творец на духовност и история? Не е ли време да се поправи тази неуважителност и той да бъде обявен за Патриарх на българската архитектура?!