Краезнанието в България

Първата краеведска книга издава Георги Сава Раковски през 1854 г. в Одеса и е озаглавена „Показалец или ръководство как да се изискват и издирват най-стари чърти нашего бития, язика, народопоколение, старого правления, славного произшествия и пр.“ Книгата систематизира живота на българите в шест части:

1. Фолклор, празници, обичаи, бит;
2. Днешни българи;
3. Историко-географски бележки; устройство на къща и двор, живот (бит) на българите; българско земеделие;
4. Българско орачество;
5. Българско садоводство: коприна и свила, градинарство, лозоделие, шипцоделие в България, седенки, тлъки, сборове, менеж, годеж, сватба, засевка, венчило, скотовъдство, художество;
6. Легенди
Оттогава до днес с краезнание се занимават неподозирано голям брой хора -специалисти от институти, преподаватели и учащи се от всички видове и степени училища, регионални, читалищни, училищни и други библиотеки, местни музеи и архиви, туристически, исторически, географски,генеаложки дружества, различните печатни и електронни медии и др., както и един голям, неподдаващ се на преброяване, брой ентусиасти, които събират материали и пишат книги за своя роден край.
През 1990 г. се създава Съюз на краеведите в България – първата организационна, неправителствена и надпартийна структура, която си поставя задача да организира краеведите в България чрез провеждане на научни сесии и конференции, издаване на бюлетини, рецензиране на ръкописи на книги и пр.
„Архив за поселищни проучвания“ е научно краеведско списание за географско, историческо и стопанско проучване на селищата в български­те земи и съседните области. Излиза в периода 1938 – 1941 г. в София. Редактор на списанието е Гунчо Гунчев.
От 1990 г. Великотърновският университет издава единственото в България краеведско научно списание – „Архив за поселищни проучвания“.
С активна краеведска дейност се изявяват дружествата на краеведите в областните градове – Монтана, Стара Загора, Добрич, Бургас, Кърджали, Перник, Габрово, Варна, Плевен, Шумен, Силистра, Смолян, София, Казанлък и др., както и тези, в по-малки селища като Сопот, Берковица, Лом, Павликени, Белене, Алфатар, Ботевград, Горна Оряховица, Асеновград, Омуртаг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *